ЛИПСВАШ МИ
Ти тук си -
в синевата забулена
на плискащи вълни.
Ти тук си -
в нощта измамна
на пърхащите светлини.
Ти тук си -
в утрото на галещи
магнолии свежи.
Ти тук си -
аз не те докосвам даже...
Ти тук си -
в прашеца лазурен
на облаците закъснели.
Ти тук си -
в кристалните нотки
и в лъчите посребрели.
Ти тук си -
в дима любовен
на смолата екзотична.
Ти тук си -
аз не те докосвам даже...
Ти тук си -
щом денят заспива
от умората завит.
Ти тук си -
щом и звездите онемяват,
затаяват дъх.
Ти тук си -
във жарта,
щом някъде морето
се слива с две очи изумрудени.
Ти тук си -
аз не те докосвам даже...
© Елизабет Фурнаджиева Todos los derechos reservados