Стопих съня си, покой не зная,
изгарям в болка до зори,
проклинам се, че те желая,
но мисълта по теб неистово гори.
Очите търсят в друг да те познаят,
но пагубно отново теб зоват,
ръцете ми отпуснати ридаят,
жадуват около теб да се сплетат.
Пленени сетивата ми остават,
докрай разбунени за теб сноват,
и чакат твоята вселена ярка,
във вярност да й се врекат.