23 dic 2016, 21:53

Липсваш ми 

  Poesía » De amor, Verso libre
884 1 1


 

Отдалечена от началото

без да губя от поглед края,

гледам към настоящето

и все виждам едно и също място...

 

И колкото и да се крие

слънцето, не изчезва в нищото

неговата светлина, защото

дори и тайно свети като теб...

 

С много усмивки се срещам

постоянно, но като твоята няма друга,

винаги написана в дневника ми,

носена в сърцето ми.

 

Да обичаш, да вярваш...

да растеш и да мечтаеш –

все ми напомнят за теб.

Да обичаш. Да обичаш.

 

Сбъднати мечти. Сбъдващи се.

И тези, които ще се сбъднат...

в тях ти винаги ще си главният герой...

Някога ще се срещнем пак, знам.

 

© Александра Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??