Липсваш ми
Защо ми липсваш толкова? Не знам.
И не сега е време да се питам.
Земята се покрива цялата с тъга,
когато в нощите по теб въздишам.
Къде си, има ли те или не?
Не виждам те сред Боговете.
Поглеждам смело моите нозе,
разкъсани от каменни пътеки.
Ще продължавам да вървя към теб.
Все някой ден ще спра по пътя,
където ти ще ме очакваш блед,
познал в мен единствената спътница.
© Димена Todos los derechos reservados