Белеят дните в слепоочия изпити, тъмнеят сенки - бродят по стените, потъват в здрача - никого не чакат, немеят устни... още те очаквам... Бледнеят спомени - невиждащи очите, неясни мисли стискам по ъглите, болезнен порив - свито е сърцето, студена тръпка - чужди са ръцете... Боли ме - тежест във гърдите... Немея... Празни са и дните... Не чувам... стъпките ти в мрака... Усещам... тъмнината чака... Не виждам... ослепях от взиране... Не чувствам... липсваш ми... умирам ли?...
"Не виждам...
ослепях от взиране...
Не чувствам...
липсваш ми... умирам ли?..."
Ох-надявам се , че това е само някакво моментно настроение и слава богу!!От любов трудно се умира мисля!Жива си още,жива...Пращам ти много целувки!Пиши-чакам!Гуш!
Благодаря ви... Честно казано, не очаквах да ви хареса... Малко съм депресивна напоследък и аз самата не се харесвам... Но пък съм оптимистично настроена, че все някога ще се оправя
Някой път минаваме по хлъзгавината на илюзията,
знай, миличка тя не е последна спирка, за никого,
има колко още много...
Поздрав за преосмислящия стих!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
ослепях от взиране...
Не чувствам...
липсваш ми... умирам ли?..."
Ох-надявам се , че това е само някакво моментно настроение и слава богу!!От любов трудно се умира мисля!Жива си още,жива...Пращам ти много целувки!Пиши-чакам!Гуш!