Небето си има лазурен воал,
отива му синьо, не мислиш ли?
Но виж този облак - изглежда е цял,
обаче синтез е от капчици "Липсваш ми".
Полята си шепнат с ветреца-щурец
дузина неказани истини.
Послушай как думите - цветен прашец,
издишват по въздуха "Липсваш ми".
Светът подреден е, но всеки детайл
дълбоко е, искрено "Липсваш ми".
Без теб на живота от лъвския пай
парче за получа не искам!
© Таня Донова Todos los derechos reservados