19 jul 2014, 18:45

Липсваш ми 

  Poesía
817 0 14

Небето си има лазурен воал,

отива му синьо, не мислиш ли?

Но виж този облак - изглежда е цял,

обаче синтез е от капчици "Липсваш ми".

 

Полята си шепнат с ветреца-щурец

дузина неказани истини.

Послушай как думите - цветен прашец,

издишват по въздуха "Липсваш ми".

 

Светът подреден е, но всеки детайл

дълбоко е, искрено "Липсваш ми".

Без теб на живота от лъвския пай

парче за получа не искам!

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Синтез" от живи,неувяхващи усещания.
  • Много ми хареса!
  • хубав ритмичен стих!
    Благодаря, че не пишеш "женска" поезия!!!
    Поздрави.
  • Необикновено за обикновените неща! Харесах!!!
  • тихичко... дума след дума влезе
    в сърцето ми...
  • Усетих го като свой стих, Таничка!
    "Липсваш ми!" от една година повтарям всеки миг.
  • !!!
  • Найстина докосваща нежност и красота .Вплетена с магията на изповедта!Поздрави!!!
  • "Една река,
    широка и дива
    през пръстите изтече,
    без капка да изпия.
    Остана камъка,
    в който да потъна..."

    Търсим, търсим, откриваме и накрая заслепени от светлината на откритието си, не успяваме да сторим сякаш по-лесното - да съхраним това, което толкова бързо може да ни се изплъзне. И идва неизбежната оценка!
    Хареса ми! Поздрав, Таня!
  • Великолепно, истинско, скромно и човечно. Това е магията да сътворяваш свят от думи и рими. Поздравления. Хареса ми.
  • Благодаря ви, че уважихте това семпло стихотворение! Винаги съм казвала, че любовта и болката от това, да ти липсва някой, са двете крайни състояния, които не се описват с думи. Тях всеки изживява по своему и с каквото и да ги сравни, ще бледнее пред онова, което усеща дълбоко в себе си!
  • Красиво изречено. С мила нотка достойнство.
  • Скромност и красота цари тук. Поздравление /Таня/ за пленителните образи, изградени от "Липсваш ми"!
  • Впечатлява със свежи находки...
Propuestas
: ??:??