Лирична душа
Бях лирична…
Бях с душа…
но времето отне ми
всичко това.
Бях с надежда…
Вярвах в любовта…
но в живота ми
угасиха и последната искра.
Няма пламък,
няма топлина,
няма я усмивката,
няма светлина във мрака…
Лиричната душа бори се
с потъпканата от обиди
тъжна и жалка реалност.
Красотата й увяхна
в изстиналото откъм чувства тяло.
Лиричната душа безсилна е
пред болното ридание.
Пред протегнатите
към празен хоризонт ръце.
Лиричната душа умря.
© Нели Todos los derechos reservados