Говориш ми без рима,
без цензура дори...
В играта да се включа
приканваш ме с очи.
Що за думи? Що за провокация?
Искаш да те искам, защото ти ме искаш...
Леглото - последна дестинация,
билета хванал си и здраво стискаш...
Дълго пътуване,
в което бързаш.
Горещо целуване -
от горе до долу
и после се връщаш...
Дори забрави да дишаш,
а само пролог е това,
в желанието да обичаш
по всички начини
и на всички места...
Воаяж лиричен
по мойто тяло - нежна поема.
После първичен
искаш вътре в мен да те поема...
И да пътуваш...
Дълго пътуване,
с разголени звезди.
Умишлено спирам се,
оставям те
ти да блестиш.
Що за стих? Що за безсрамни метафори?
Влюбиха се топлините ни.
Към кулминация стигаме, ние като автори
и като пътници в нашето пътуване.
Скорост, лудост,
пристигнахме.
И с мощен вик на радост
лирическата поанта
в стиха си написахме.
Излизаме уморени,
в транс и усмивка без глас.
Така удовлетворени
от пътуването, от писането
и най-вече от нас...
© Катя Todos los derechos reservados