Не иска да се учи малък Лиско

и цял ден из гората се мотае.

От него всяко животинче писка,

със него никой не обича да играе.

Тормози той и малки, и големи,

че зад гърба му татко му Лисан

щом изръмжи – в миг страх ще ги обземе

и никой няма да му се опълчи сам!

Но Щурчо – малкия скокливко,

не познаваше опасните баща и син.

Веднъж, подскачайки безгрижно,

блъсна се във Лиско сам-самин.

Неочакван беше този сблъсък –

Лиско миг и два се позачуди.

Но когато Щурчо той видя, се свъси

и заговори му със думи груби:

„Ей, зелена пръчице скоклива,

как посмя да ми се пречкаш ти?!

Ако искаш още да си жива,

бързичко по пътя си тръгни!”

Ала Щурчо не послуша му съвета,

а до него бавничко се приближи.

Хвана своята цигулка нежно

и с нея сладки звуци зареди.

После с крак потропна и подскочи,

завъртя се и направи реверанс.

С музиката плавно се понесе

и прикани Лиско да се включи в този танц.

Лиско своите юмручета отпусна

и примига леко със очи.

От мелодията тъй изкусна

в него се разпалиха искри.

Непознати тръпки минаха през Лиско,

трепна във сърцето му копнеж.

Неусетно запристъпва ситно, ситно,

полъх го обгърна радостен и свеж.

А цигулката на Щурчо не замлъква,

кани всички в нов свят – на любов.

Ето, Ежко леко се примъква

и с шушулка да засвири е готов.

Две синигерчета се спогледаха от клона,

плавно спуснаха се и запяха в тон.

Песента им нежно се разнесе

на цигулката на Щурчо в унисон.

Заприиждаха и зайчета, мечета,

и сърничка даже дотърча.

Катерички с пъргави крачета

включиха се също в песента.

Екна живо, весело гората,

всичко бързо се обърна в смях.

Продължи до късно веселбата,

даже сам Лисан дойде при тях.

И от този ден смири се Лиско,

с нов приятел верен се сдоби.

Не пропуска вече нито час в училище,

а и с другите животни се сдобри.

Тъй е и при хората понякога –

грубостта прикрива страх и самота.

Ала с песен и усмивка можете

да направите вий път на любовта!