И ето стоя отново пред празния лист
и търся истината... и търся спасение
Листът стои пред мен, очакващ
желанията съкровенни да излея върху него
утеха на потърся, и прошка
Мислите тайни, и мислите явни
върху него да се появят
От ума, закърнял, притъпен от глупост, от плесен
да излетят и да кацнат в планините на вдъхновението
И никой, никога да не ги съзре, да потънат в забрава
но да донесат спокойствие и утеха
на изтезаната ми душа, на смачканото ми сърце ...