yotovava (Валентина Йотова)
2626 22177
14 mar 2023, 14:08

Лист от календара 

  Poesía » Otra
748 3 7

ЛИСТ ОТ КАЛЕНДАРА

 

Прохожда малкото дете,

разлиства първата си книга

и светли приказки чете,

и слуша златната авлига,

и срича пролетния дъжд –

в глъбта на грейналите букви,

а после се превръща в мъж

и крачи с лачени обувки,

така животът – низ по низ

край мен търкулна се – без време.

Преследвах непонятна вис

и вярвах – всичко е пред мене –

и пролетният благослов,

и шалът златен на житата,

и най-красивата любов –

с дъха на безметежно лято,

че няма да заесени,

а зимата е къс отрязък,

че има много, много дни,

преди да дойде моят залез.

Но здрачът спусна тих воал,

очите ми почти замрежи.

И сякаш някой е окрал

последната прашинка нежност.

Какво от времето спестих?

Самотен и замислен гарван

изграчи непонятен стих.

И знам, че трябва да му вярвам.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??