Листа
От слънцето нежно погалени
и стоплени от ярката му плът
просветват като лампички запалени
земята сгряват след като се приземят.
Достойни спомени за свежест и зелено
изпращат ги по краткия им път.
И те топят се кротко , примирени
в очакване отново да се преродят.
На плажа
Спокойно тихомълком от плажа се изнизва
присъствието светло на деня .
От слънцето забравен бавно пясъка изстива
със пулса на стопяваща се мараня.
Морето от брега отнася бялата си риза
във пазвите си приютило рибите ята
Рибарски лодки край брега се спират,
а птици уморено търсят своите гнезда.
Обичам
Обичам улиците нощем.
Смълчани тихо спят шосета и съдби.
А бавно в тъмнината се разхождат
замислени самотници с приведени души.
Обичам улиците нощем -
безмълвни двойки пълнят сенките на мрака,
а тук - таме прозорци светят още
и някого да се завърне упорито чакат.
© Людмила Иванова Todos los derechos reservados
Добре дошла и от мен!