мокрите листи ме карат
красотата в зелено да виждам,
дъждът е във водопада -
по прозореца в залеза стича се.
мокрите листи надничат
залюлени, засмени, замислени,
мириса в капките дишат,
летните сълзи обичани.
мокрите листи - те знаят,
как посрещаме изгрева слети
и в стъклото, че струите ваят
твойте устни, Любов,
и ръцете ти...
© Иван Тодоров Todos los derechos reservados
Тук дъждовните капки рисуват образа на Любимата по стъклото.
От стиха струи копнеж и романтика...
Поздрав!