Листец от здравец в дневника намерих…
и той ще чака чак до есента…
Да, здравец пак ще има по реверите,
дочакал на децата песента,
но този стрък сред страниците сгушен
със мене бе през цялата година…
Аз в шумоленето му днес се вслушвам
и сякаш чувам: Колко време мина?
Ще го запазя докато отново
звънецът свика детски смях във двора
и тропотът на детски стъпки нови
пак закънти из тези коридори ...