Листец от здравец в дневника  намерих…

и той ще чака чак до есента…

Да, здравец пак ще има по реверите,

дочакал на децата песента,

но този стрък сред страниците сгушен

със мене бе през цялата година…

Аз в шумоленето му днес се вслушвам

и  сякаш чувам: Колко време мина?

Ще го запазя докато отново

звънецът свика детски смях във двора

и тропотът на детски стъпки нови

пак закънти из тези коридори

А дотогава този стрък изсъхнал

сред страниците нека си почива

Той все така увереност ми вдъхва.

И ми помага да се преоткривам…

Георги Ванчев

Юни, 2018