Във погледа ти скрита е пърхаща Вселената. Тъй дълго скиташ се – през пръстите изтича избухването, сблъсъка, Човешкото начало и райските селения, ... и онзи див, разпален Сервантесов дух, посрещал непознатото по пътя си, осеян с знаци.
Прахът от нищото натрупва се немилостно там, дето видения лъстиви припалвали са страстите.
Какво е вечност – низ от мигове, или пък влюбена сърдечност, която някога във изобилие сме имали....
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Стихът ти страшно много ми хареса, но най-много последната част!!!
Още веднъж, поздрави!!!