28 oct 2016, 13:49

Листопад 

  Poesía » De amor
728 1 9

Днес отрони се той от живота ми,

като малко умряло листо.

И след него безмилостно падаха

всички радости, трепети сто…

 

И усетих как плисна в лицето ми

на тази любов есента.

Как отново оголи сърцето ми-

листопад и една самота…

 

Ще нахлуят в живота ми вихри.

Като змии ще плъзнат мъгли.

Дъжд ще брули оголени мисли.

Есен тъжна любовта победи…

© Таня Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Истински ми стопли душата! Благодаря!
  • Силни и съвършени образи, произведението ти е прекрасно, Таня!
  • Благодаря за подкрепата, приятели!
  • "Днес отрони се той от живота ми.
    Есен тъжна любовта победи…"

    Началото и финалът чудесно рамкират стиха. И става ясно, че есента тук не е сезон в човешкия живот – в смисъл старост, а е сезон на самата любов – единият си тръгва, а другият, запазил чувствата си, страда.
    С прекрасни сравнения се внушава идеята на стиха и се постига емоционално въздействие.
    Моите поздравления, Таня!
  • Прекрасен стих! Поздрав и от мен!
  • Харесах! Листопад има, но после идва пролет! Любовта, ако е истинска се завръща!
  • Чудесен замисъл с отлични попадения. Като цяло, от техническа гледна точка, вероятно търпи усиление. Емоционалното въздействие е, обаче, налице. Поздравление, Таня!
  • Има истина в това! Истинската любов не е подвластна на времето... Поздрав и на теб, Йоана!
  • Аз пък си мисля, че любовта трябва да е някъде там вътре, в сърцевината на дървото. Независимо от всички сезони, чувството изпитано остава. Каквото и да става. Поздрав, Таня...
Propuestas
: ??:??