В сезона на разделите,

останали без дъх, листа отронени

политат тръпнейки надолу,

кръжат около дървото извисено.

Как лесно  се пречупи дръжката,

която здраво ги държеше зелени

в гъстата боя на хлорофила,

спояваше ги със дървото.

Отлитат листата-птици

и полетът им към земята

е кратък и е вечен.

Срязана е пъпната им връв,

дървото ги освобождава

от своя плен

и нежно  ги предава

в невидимите длани

на земното привличане.

Пътуват към земята

след лятото, в което

жадно пиеха лазура.

Издигаха се соковете земни

с могъщи тласъци към тях.

Но днес обречени

ще паднат ничком долу

и дълго ще целуват те земята,

а после от предателството на дървото

ще изтлеят нежните им багри

и светлината им

във кал ще се превърне.