Листопад на спомените

6 ago 2008, 17:15

Poesía » De amor

885 0 3

Пада, отронва се едно листо,

вече пожълтяло, вече остаряло.

Пада и пита се защо

толкоз младо е ослепяло.

Пада второ, само с въздишка.

Спомен отива си заедно с него под ръка.

Гледам ги сякаш прочетена книжка -

отиват прах при прахта.

Земята ги вика там да погустуват,

при нея да отидат на почивка.

И с мен тихичко да се сбогуват,

да се отронят от моето сърце

и да оставят белег в нечии ръце...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Tin-Tin (Тина)

2008-09-21T21:10:54+03:00

На мен също ми харесва. От една страна, защото напоследък само спомени ми се въртят в главата, а от друга - стиха е много хубав!
silvestra (Силвия Герджикова)

2008-09-02T19:48:23+03:00

Харесва ми.
aLmA_mUeRtA (Ив)

2008-08-06T19:49:37+03:00

Аз спирам вече, защото се ядосах и то много! Е, ако това е целта на поставящите двойки без обосновка, постигнахте я! Няма какво повече да добавя.