Иде есен и всичко пожълтява,
за студена зима приготвя се всеки.
И дядо на внучето разправя
как всяка зима се строят пътеки.
Разказва му: "Аз на твоите години
на паша водех два големи вола..."
и засияват дядовите очи сини,
приличащи на два дълбоки гьола.
Захвърчаха искри между две небета-
едното синьо, едва сега със слънцето изгряло,
а другото - мъхнати, пожълтели пердета,
изкусно направени, но вече не във бяло. ...