Листопадна
Беше листопадна, в минала есен,
а носеше още лято и слънце в очите.
Да гори тъмната буря от дните
и остави следа, пъстролиста-в душите!
Имаше още грозд - узрял по лозата.
А тя, попривела глава ронеше листи
и слагаш грозд, подир грозд,
подреждаше тихо своите мисли.
Пъстро редеше щастливото време
и правеше вино, да сгрява
листопада през хладното...
И любовта истинска - да остава!
Този сезон листопаден,
така през октомври раздуха!
Всички сезони седяха пред него
и взеха мъдра житейска поука.
Което е свършило, така е било!
И всичко е в своето време.
Листопадно минава всяка любов,
която минава - само да вземе!
© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados