В розовия здрач
последните лъчи се стичат.
И морето - в нежно розово
шумоли и се разлива.
До нас и в нас се случва чудо.
Цигулка свири с най-тънки струни,
но не навън, а във душата ми.
Мечтите са недоизречени.
В очите ти е листопадна вечер,
говорим си без думи.
Зад нас параклисът е светъл,
а над главите ни...
е славата на Вседържител Бог!
© Александра Сергеевна Todos los derechos reservados