искам да си имам лодка
да забравя градската походка
рибки аз да си ловя
да ги пускам след това
и щурчетата да слушам
може би съм малодушен
пеперудките щастливи
бих целунал по крилцата
искам да крещя от щастие
да забравя думата-нещастие
искам да ме духне вятъра.. свободен
да издуха суетата
искам да целуна птичка
и от радост аз да сричам
и русалка бих прегърнал
(нещо взех да се вълнувам)
самодиви ще сънувам
искам лодчица да имам
край брега да си поспирам
ягодки да си бера
да не мисля за греха
да насадя хризантема
във душата си от порочна
тя смъртта не е безсрочна.
© Христо Манчев Todos los derechos reservados