21 dic 2016, 21:23

Лодка 

  Poesía » Verso libre
468 0 4

искам да си имам лодка
да забравя градската походка
рибки аз да си ловя
да ги пускам след това
и щурчетата да слушам
може би съм малодушен
пеперудките щастливи
бих целунал по крилцата
искам да крещя от щастие
да забравя думата-нещастие
искам да ме духне вятъра.. свободен
да издуха суетата
искам да целуна птичка
и от радост аз да сричам
и русалка бих прегърнал
(нещо взех да се вълнувам)
самодиви ще сънувам
искам лодчица да имам
край брега да си поспирам
ягодки да си бера
да не мисля за греха
да насадя хризантема 
във душата си от порочна
тя  смъртта не е безсрочна.

© Христо Манчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря от сърце за красивите коментари и съжалявам , че се повтарям в стихчетата си.. ще се опитам да променя нещо за да не са еднотипни и да станат банални, но.. принципно по ми идват от вътре по-тъжните римички но на повечто хора не им харесват защото са песимистични и критични и навяват тъга.. затова ги избягвам въпреки , че ръцете ме сърбят да напиша няколко, но се страхувам да не ви загубя..
  • Вече започвам да разпознавам стила ти със затворени очи. Предизвикваш усмивки, а това не всеки го може Поздрави!
  • Пак ме усмихна
  • Жизнен стих, много светъл и много ми хареса!!!!1
Propuestas
: ??:??