Има ли във тоз живот прекрасен,
нещо по-щастливо от това,
малка бяла лодка да направиш,
и да пуснеш по вода?
Да я галиш, да мечтаеш и да тръпнеш,
смееш се и плачеш и подготвяш за мига,
и така сияйна, бяла, крехка,
стъпил здраво на брега,
гледаш - отпътува бавно и полека,
по течението, а напред е буйната вода.
И сълзите стичат се защото,
Нямаш сила над това, ...