Казваш,
дала си ми своето сърце
и махаш
за прощално "Сбогом",
после ще си нарисуваш
друго - спомен...
Но аз какво
държал съм във ръце?
Рисунка или що?
Сърце не се рисува -
ни с молив, ни с перце,
лесно се изтрива с гума...
Сърце дълбае се дълбоко
със длето,
после се занитва
и кове
със струни от любов...
Тъй поне
е занитен твоя барелеф
във мене, със сърце
лято от олово
и инкрустирано
със "Сбогом"...
Боже, става ми за лого...
© Валдемар Todos los derechos reservados