6 oct 2009, 16:06

Локва 

  Poesía » Filosófica
419 0 4

Беше възможно,

за мене поне,

а-ха - на ръба -

да се случи.

Светнаха лампи,

бебе проплака,

в двора залая куче.

Изповед? - глупости.

Вече е късно.

Друг да си търси белята.

Времето свърши,

като циганско лято.

Думите литват на ято.

Само че другаде -

южно от тебе -

белее оная лодка.

Ветрецът лежерно

пътника гали,

няма следи от локва.

 

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??