Приляга тихо във душата
стара, мътнобяла тишина
и като снежинка се разтапя
в локвичка, събрана от деня.
Приютила някакви надежди
с неутолима жажда за живот,
между две снежни преспи -
локвичка за един прескок ...
Прескачам, но някак непохватно
и цамбурвам в нея с крак -
ех, огледало мое, разпилях те,
разплисках тих задрямал свят ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse