e4i (Елена)
69 675
6 feb 2019, 15:49

Липсваш ми, бабо... 

  Poesía » Otra
2696 6 9

 

Пет години изминаха бабче,
а те усещам сякаш така, че
до мене стоиш и ми наричаш:
- Ечко, трябва да се обличаш,
наметни си елече, терлици обуй, 
кръста ти гол е, моля те чуй,
здравето никой не ще ти плати,
твоя е грижата, ти го пази.
Деца занапред трябва да раждаш!
- Стига бе, бабо, вече досаждаш!

 

Сега ми се иска пак да се случиш,
да ми се скараш, да ме поучиш,
а вместо това, в мене тежи
спомен за тяло, в което не си...

Е.И.

© Елена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти Павли!
  • Милата ми!... Прегръдка!
  • Уви, така е, Ани! Благодаря ти, че се спря при мене...
  • Спомените за хората, които са ни обичали винаги са живи, Ели. Понякога ти се струва, че са само на ръка разстояние и те дели миг, за да те погалят. А този миг, всъщност е вечност...
    Разбирам те, прекрасно те разбирам.
  • Благодаря ви за коментарите! Благодаря, че бяхте с мен в липсата!
  • Много мило посвещение! За съжаление кръговратът на живота е такъв - идва момент те просто заживяват вътре в нас.... Поздравление за прекрасния стих!
  • Прекрасно! Наистина ни липсват много!
  • Нежно, съчустващо и разбиращо те прегръщам.
  • Благодаря ти, Ече!
    Видях моята баба ...
Propuestas
: ??:??