Сякаш
призраци от нищото,
пращат
яростни стрели…
В хаос
сив
се скриват хижите
и скали, и бряг за миг…
* * *
Черрни,
грръмни,
в димм се точат,
мррачни облачни стени!
гррозни,
стрръвни,
ннокти точат,
стържат гъррбави скали!
Бесни
атове
среднощни,
подивелите вълни,
в пяна
ярка,
в треска мощна,
ръсят пръски кат’ искри.
Колко часа
мрака
плака
в преораните води?
Птици мъртви,
риби потни,
в кашата
от гръм и дим.
Бъшшш и
съссс!
Фъщи прибоя,
остри миди, зли скали…
Гръммм и
даннн!
Със чука боен,
бие Тор сред тез’ вълни!
Дъ´ски,
рул,
отпрано знаме,
мачта, счупена на три…
Денк,
бутилка,
вятър стене,
над умиращи гърди.
Чайките
кат ризи
бели,
разранени от борби,
спускат се
и прегладнели
чопкат
мъртвите очи…
© Боромир Todos los derechos reservados