Haoma (РАДА)
19 84
14 jun 2006, 12:47

Ловецът 

  Poesía
1061 0 1
Той идва бързо като мълния,
с вик раздира черното небе,
в очите му прочитам -
той иска да е силния
и само с поглед, с дума
да разбие клетото сърце.


А то в лудешки бяг побягнало,
се удря в моите гърди
и моли своя повелител:
"Не ме убивай!Пощади!"


Но повелителят не чува,
а все по-бързо хвърля
с отрова напоените стрели,
хвърля смело, без да се страхува,
че може смъртно да ме нарани.


Яростен и настървен, но даже не потрепва
и все по-точно ми изпраща своите стрели,
но изведнъж учудено се сепва -
разбира, че няма вече кой да нарани.


Спира се, ръкавите запретва
тялото безжизнено във бездната лежи...
почти безмълвно той на себе си прошепва,
че трябва следите си да заличи.


Сърцето вече е разбито,
изстинало, безкръвно там в гърдите,
то вече е студено и убито
и няма пак да затупти...


Всевластният ловец е отегчен да гледа
лешоядите как ръфат тялото във пропастта...
И тръгва пак на лов решен
да убие този път и Любовта.

© РАДА Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво стихотворение,много ми харесва.Наистина има нещо зловещо ,но именно заради това е привлекателно!
Propuestas
: ??:??