ЛОВЕШКА МАРТЕНИЧКА
Алено ми е сърцето.
Птица ми дари перцето.
Мартеничка сплитам днес,
нека да е в твоя чест.
В нея ще закича, знай,
хубостта на моя край.
Здравец, бор, чемшир, кокиче
и усмивка на момиче.
Нека само да е здраве,
а очите ти - наяве.
При Анаста, край реката,
там, където е чешмата,
зло погива, чер кахър.
Пеят менци от бакър.
Щом отпиеш ти от тях,
ще те плисне бистър смях.
Чуй, чучур реди словата,
тук светена е водата.
Пълни каменно корито
с обич стара, недопита...
Пуста жажда! - уж минава,
а в дълбокото остава.
Хайде, пътниче, напий се,
в залезите ми отбий се!
Че и Слънцето горещо
иска да ти каже нещо.
Аз бродирам стих в небето
с чудна нишка от сърцето.
Честита Баба Марта!
© Алина Стоянова Todos los derechos reservados