4 sept 2014, 17:46

Луд 

  Poesía
1559 10 31

Отсече обществото "Той е луд!"
(а кой ли с него би могъл да спори).
Задъхва се светът, а този шут
тревички гали, с птици си говори.

Земята от конфликти се тресе,
порои идват, палят се раздори,
а той дръвчето гледа как расте,
че то било най-здравата опора.

Какъв е, Боже, този щур чудак!?
Безумник архаичен, нереален,
враждебната тълпа със поглед благ
да гледа. Абсолютно ненормален!

От болест или мъка превъртя,
или пък, лудостта му е наследствена!?
Изглежда, сякаш не е от света
(нормалното е винаги посредствено).

Нормалните са кошер, те бръмчат
и гонят разноликите си цели,
преследват се, а странникът чудат
говори с волни птици. И се смее.

Безропотно приел клеймото луд
(напълно нелечима диагноза),
мечти люлее в топлия си скут,
за да спаси земята от психоза.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много, много добро, Вики! Поздравления!
  • Господи,каква красива лудост!
  • Страхотно поднесено! Винаги съм харесвала творчеството ти, но този стих ще ми е най-любим от твоите!
  • Да, ненормалните виждат в нормалните, лудост...Чудесен стих!
  • Хареса ми. Чудесна идея, поднесена с умение и много чувство! Браво!
  • !!
  • Много ми хареса!Аплодирам!
  • Страхотен стих!!!
  • Задъхва се светът, а този шут
    тревички гали, с птици си говори.

    Чуден!
  • Четох с удоволствие!
  • Много ми хареса!
  • ПЪЛЕН РАЗКОШШШШ!!!
    О, това е стих за много препрочитания и наслада...
    БРАВО!!!
    Благодаря ти!
  • Докосна струна в мен.
  • На всички "луди" дължим най–високите върхове на човечеството, най–красивите картини, най–хубавата музика, най–добрата литература!Браво, Вики!
  • !!!
  • Уникално хубаво написано!!!Този стих има душа и докосва!!!Браво!!!
  • !!!
  • Колко е хубаво, че все още тук там из сайта се среща поезия...
    Вики!
  • Видях! Прочетох! Харесах!
    Удивен съм!
    Поздрави КРЕТЕНА
  • О, изключителен стих!
    Чета, чета и не му се насищам!
    Поздрав, Вики!
  • Имах един приятел, бивш журналист. На всеки шест месеца му надяваха усмирителна риза в Раднево. По време на "просветление" ми подари една своя книга - "Четвъртият връх на триъгълника" - белетристика с дълбок философски привкус. Прочетох я и разбрах, че заради (и от) такива невежи като мен, той е нарочен за луд. Не можех да го спася, но благодарение на него открих нов връх, от който ми идеше да се провикна, че аз съм лудият!
    Поздрав, Вики!
  • ооо... страхотно! Поздрав!
  • Ако не бяха лудите земята
    останала би и до днеска плоска.
    И времето седяло би на място
    От скука би заспал дори и Господ

    Аплодисменти и от мен!
  • Много хубав стих!Браво!
  • А дали наистина лудият е луд...
    Хубав стих!
  • Много е силно и истинско -направено талантливо!
    Лудите са солта на земята.Браво,Вики!!!Поздрав!
  • Нормалното е винаги посредствено - истински бисер!
  • БРАВО!
  • Тази интерпретация ми хареса!
  • Силни и верни слова! Поздравление за този текст, Вики и най-висока оценка! Силна си в тази философска поезия.

    "От болест или мъка превъртя,
    или пък, лудостта му е наследствена!?
    Изглежда, сякаш не е от света
    (нормалното е винаги посредствено)...
    Безропотно приел клеймото луд
    (напълно нелечима диагноза),
    мечти люлее в топлия си скут,
    за да спаси земята от психоза."

    Убийствено верни констатации в цитираните редове /и не само в тях, разбира се/.
  • На лудите се крепи света!
Propuestas
: ??:??