31 ene 2007, 21:11

Луд по теб 

  Poesía
2069 0 11

 

Откачам, стрелям на посоки,

късам ризи, лея кръв,

чувствата - неконтролируемо дълбоки,

яко съм захапал твойта стръв.

 

Тясно ми е, кожата ми стяга,

въздуха във дробовете ми боде,

кръвта във вените е пощуряла - бяга,

ще пръсне клетото сърце.

 

 

Не заспивам, мисълта за теб ми свети,

не мога и не искам да я загася,

треперещи ръцете ми, и двете,

едва подават залък в гладната уста.

 

Вървя, очите ми тълпи сканират,

сред милиони люде търся теб,

и тръпки тялото побиват,

открия ли подобен силует.

 

Откачам, трябва да те имам,

от страшна лудост съм обзет,

лек в нищо друго не откривам,

знаеш, луд съм аз по теб.

 

 

 

 

 

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??