Луд съм - 2 (терапия)
Когато бях... в Курило -
на риба край реката,
беседвах - много мило
с известен психиатър.
Разпитвах го учтиво -
каква специалност има.
Защо препива с пиво -
година след година.
Дали харесва - Зигмунд,
Фройд и Кашпировски.
Доволно ли го вдига
след точните обноски.
Поти ли се - от грешки
в младежките години.
Краде ли на - колежки -
непраните бикини...
А докторът - ме зяпаше
с опулени очички!
Мухи - навярно лапаше
с треперещи ръчички.
След седмица - терапия,
се хвана за главата!
И легна - в психиатрия -
До мен му бе кревата.
Там почна - да разказва
за своите комплекси.
И с радост да показва -
Едипови рефлекси.
Призна си, че в насрещното
шофира със колеги.
Че ходил е - до спешното
след някои повреди.
Слушах му - внимателно
страничните забежки.
И някак - несъзнателно
си вадех забележки.
Узнах, че ненормалните
се къткат във котило.
Не само - сред аналите -
и някъде в Курило.
И как - чрез телепатия
усетих кво ми мисли,
преплувах - без емпатия -
напряко Бели Искър!
Избягах - при клошарите
в картонена палатка.
На чисто - сред другарите
си легнах много сладко.
И днес - аз не зимувам
сред лудите в Курило!
Че... много се страхувам!
Там има нещо гнило!
Втората част на - Луд съм
е по молба на Силвия Илиева. 😀
Юри
Йовев
Октомври
2020 г.
© Yuri Yovev Todos los derechos reservados
Свързани произведения
препивах често с водка
и после се отбивах
с несигурна походка
във някое казино- ...
Comentarios
-
Силве! 👍😀🌹
-
Хахаха, не бях чувала за такъв хахав поет, ама карай. Умирам от смях, Юри, благодаря за терапията, чувствам се излекувана. Сега вече мога да хапна нещо, че тоя финал ме измъчи. 😂🤡
-
Ок, Силве, слагам край, засега! 😀
Поетът се разсърдил,
зарязъл двете мечки!
Избрал си едрогърди -
две дръпнати узбечки!
Залял ги със сметана
много, много бита...
Без стръвната Мецана
ги любил донасита!!! -
Юри, дръж се, продължаваме! Обаче финала нещо не се появява, разчитам на теб 😎.
Офертата приела
Мецана без да мисли,
багажа си събрала
приготвила уиски.
И още в ранни доби
пристигнала на плажа.
Поръчала пържоли,
Лениво се прозяла.
И в този миг отсреща
космат мечок съзряла,
Извикала го: Жешко!
С шампанско се заляла. -
😂😂
Хаха!
Супер си! (Слагам финала. Само да свърша нещо.) -
😀😀😀
Отказал се - поета
до мечката да ляга.
Направил й оферта -
в Созопол да избягат!
Да вземат там квартира
до плажа на Каваци.
Да пият чешка бира
с румънци и поляци!
Нощем да танцуват
под лунните талази!
С рускини да лудуват
и мечка да го гази... -
В очите й кафяви
поета чак потръпнал,
че там съзрял жарави
готови да го глътнат.
Тя острила зъбаци
и ноздри мокри, влажни,
но вместо да го бацне
започнала да плаче.
Изтребили гората
и нямало мечоци,
изсекли дървесата
пресъхнали потоци.
Омръзнало й вече
такава безработна -
със скъсано елече
да броди тъй самотна.
Помолила го Меца
Синджирче да й върже
и някъде... далече
дружинка да му бъде. -
Давай....
-
Хахаха просълзи ме, направо ме уби!
Да продължавам ли 😂? -
Сори, Силве! Объркано е,ама пак става.😊
И как опрашил всички
магарешки бодлички,
с банкнота двеста крони
си купил панталони.
Сложил вратовръзка
и чисто жълти прашки.
Със Гучи се напръскал
под мишници юнашки!
Отишъл край реката
до горската поляна,
И хванал за бедрата
дебелата Мецана.., -
Хаха! Юри, нещо оплетохме конците 😁.
Добре, обаче забрави куфара и не знам дали споменах, че героя живее в гората сам.
И тичайки към мене
задъхан и изчаткал
той куфара намерил
пред своята палатка.
Кажи какво да правя
ей с тия пачки Юри
болят ме всички стави
дали да не ги върна?
Давай, Юри -
Дени, да завършим първото ниво на терапията и тогава.
-
А вкъщи щом се върнал
към бабата се втурнал!
Решил, че нея също -
ще може да я тръшне!
Но щом отвързал бика
на топло във кревата,
Радка - с два ритника
го пратила в гората!
А там го срещнал Вълчо,
слаб и много гладен!
На Радко - се опълчил
и в миг го дал на заден... -
Еха, Силве. Я пусни едно свързано 😁😁
-
Тъй дрехи десет ката
събличал сякаш зелка
листенце по листенце,
от сухата си вейка.
А после потреперал,
огънал се в тревата
в прегръдките на Вера,
Марчела и Агата.
Наострили ушички
сърнички и мишленца,
изплашените птички
от тъмните кюшенца.
Решили че в гората
се случва нещо страшно,
а всъщност дядо Радко
чехкините опрашвал.
Ти си Юри 😁 -
Георги! 😊
-
Нищо, какво да го правим. Той е, за да добием представа колко е притеснен героя от женското нашествие. 😁
-
Силве, Сенека е ок, ама тоя Милош Якеш ли е, Януш Кадар ли е... не знам кво ще го правим! 😀
Мариана, Дени, 😀😀😀 навсякъде е гнило! 😀
Силве, на тенис съм с кучето! 😀 -
Чакаме Юри да се върне. Сигурно е извел кучето на разходка.😆
-
Юри 😁
-
Оратор бил човека,
развихрил се веднага
Разказал за Сенека
на сочните мадами.
Разпален като огън,
събличал свойто яке -
от битката край Онгъла,
та чак до Милош Якеш.
Тъй дрехи десет ката
обелвал сякаш зелка
листенце по листенце,
от сухата си вейка. -
... опънали палатка
млади, голи, боси
и с баш левента Радко
без никакви въпроси,
се гушнали в тревите
до топлото огнище,
погледнали звездите,
в миг Радо се отприщил...
Ти си Силве! 😀 -
Така веднъж когато
сънувах бяло сладко
почука на вратата
лирИка дядо Радко.
Възбуден той приплака,
разтърсен до основи,
че снощи край реката
намерил куфар с крони.
На лакти се повдигнах
огледах му каскета
оригнах се на вино
изглежда от мискета-
привижда ми се куфар
причува ми се Радо,
разказва кашля, буха
как снощи, както страдал
берял душа пред листа.
Свидетели - луната
брега, водата, бистра
доплували в регата
чехкини и мулатки
запалили си огън
със съчките на Радко
консервите и боба
изяли му, а после
.....
Юри, давай нататък 😁
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
