22 ene 2022, 18:55

Луда луна 

  Poesía » De amor, Otra
295 2 3

Най-лудата луна се взира в нас,

удавя ни в сребристото сияние.

Душите ни останаха без глас,

разделя ни секунда разстояние.

 

Един зад друг или един до друг,

изгубихме се между световете.

Обичали сме се ей тъй, напук

и тя отказва вече да ни свети.

 

Простряло тънки лунни пипала

оплита ни коварното мълчание.

Не си говорим, как да разбера

дали ще си простим и ще останем

 

загледани в безкрайното небе

и в луната с ореола звезден?

Аз няма да съм цялостна без теб.

Ще бъдеш ли добре и ти без мене?

 

Обърнем ли се, ще се потопим

в слепите очи на лунни кратери.

А разделени как ще изкачим

стръмната пътека на съдбата ни?

 

Ако останем заедно така

и не тежи в очите ни олово,

то тази луда сребърна луна

ще осветява пътя ни отново.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??