sweet_dream`s (Мария Амбова)
93 227
10 ene 2014, 11:02

Луда, но щастлив човек! 

  Poesía
868 0 5

Утрото посрещнах с усмивка

прегърнах слънцето с двете си ръце,
помислих си: "Аз съм истинска щастливка,
... щом чувам, виждам и обичам от сърце!"

Облякох съмненията в надежда,
закичих в косите си дълбока вяра
и припнах по пътищата към копнежа,
като в дланите си стисках твърдост с мяра.

А хората се взираха в мен чудато
с намръщени, страдалчески лица
... "Нима е толкоз трудно, когато
ти дадат щастие, да отвърнеш и ти с това?!"

Загърбих отрицателните, движещи роботи,
поех напред с розовите очила,
но чух как някой тихо зад мене избоботи:
"Какво се хили тази? С луди пълен е света!"

Ръка прокарах през стаената в косите вяра
и капка твърдост от дланта си взех,
 прекрачих без да се обръщам през тротоара
... помислих си: "Луда, но щастлив човек!"
 
04.01.14 г.
 

© Мария Амбова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти Ваня!
  • "Облякох съмненията в надежда,
    закичих в косите си дълбока вяра
    и припнах по пътищата към копнежа,
    като в дланите си стисках твърдост с мяра."
    Много хубаво и силно! Браво!
  • Благодаря Ви дами!
    Бъдете позитивни!
  • Това е разковничето,да съумееш да се чустваш щастлив въпреки всичко!
  • Прекрасен оптимизъм!Браво!

    Ръка прокарах през стаената в косите вяра
    и капка твърдост от дланта си взех,
    прекрачих без да се обръщам през тротоара
    ... помислих си: "Луда, но щастлив човек!"
Propuestas
: ??:??