И залък хляб за гладен съм била,
вода за жадния крайпътен просяк,
а раните от "дружески" дула
стотици са. И зная за какво са.
Понеже с обич скитах и с добро,
ехидно все ме вземаха за луда.
Уж кръстен знак, а в лявото ребро,
се цели точно лицемерен Юда.
Бесилото ми беше за трамплин,
дали дъгата още ми е близо.
Добрият самарянин след "Амин!"
открадна и последната ми риза. ...