Кажи ми как откраднаха очите ти.
Какво намери толкова у него,
та тръгваш всяка сутрин по следите му -
раздадена и самоослепена.
Със спомените, като с бял бастун,
почукваш тротоара неуверено.
И изтезаваш болния си ум
с надеждата, че пак ще се намерите.
Усмихваш се, вървиш като насън
и изживяваш пак невероятното,
останала в действителност извън
утъпканите пътища на мравките. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse