На Юри и Дени. Не знам как се слага знак за връзка - не между тях, а между писанията.
Не е чудо -
група луди
пишат.
Не чекове,
не отчети,
не молби,
а...
Бррр...
Литература...
Лудият сам си приказва...
Поетът сам се чете.
Лудият все някой го връзва,
поетът остава...
За векове?
Не зная...
Поетът е казал
и млъкнал.
А песента му
пее гората,
носят облаците,
развява вятър.
Нормалните
не четат,
изразяват се
в числа и валути.
И не са луди.
Нормално -
природна част,
междинна станция
на веществата
в природата...
Да живее лудостта!
Спасяваща света
от него си...
© Георги Коновски Todos los derechos reservados