Все още нежен и приятен

повява утринният хлад,

но няма как във ход обратен

да върнем Времето назад...

Листата още са зелени,

на птици екне песента:

едно такова лудо Време,

преди да дойде Есента!...

Във въздуха обаче вече

едно Предчувствие трепти

и доловиш ли го, човече,

по-меланхолен ставаш ти...

Усещаш го, а думи няма,

с които да го изречеш -

то някак си, ей тъй, те грабва

с един необясним копнеж...

И лесно можеш да загубиш,

залагаш ли нетърпелив,

но е възможно да се влюбиш

и в Жребия да си щастлив!...

А няма ли „хиляда нощи”,

то ще ти стигне и една,

ако Страстта ти пази още

Желанието за Жена!...

Духът на Вятърът се носи

подобно странник из нощта,

но броди в паралелни оси

неуловим от Мисълта...

... И можем да докоснем Времето

сега за миг от Вечността,

дори да си решим проблемите

със поривите на Страстта,

но трябва Огън от Мечтите

(несбъднато-неугасим)

и Лудостта си във Душите:

божествено да съхраним!...

Какво ли още ще изгубим,

ако останем без Мечти!?...

Една безсмислена заблуда,

или безсмислена почти...

А нови приказки Живота

ще си измисля в Есента

за щурата ни и самотна

спонтанна Лудост във Страстта,

но в тая носталгичност тяхна,

щом хоризонтите зоват -

сами със Вятъра ще яхнем

и мачтите в обратен път...

... По-трудно вече се залъгваш -

след Залез няма хорска реч,

а нощите са толкоз дълги

и Изгревът е тъй далеч!..

Възможно е и да бълнуваш

в Делириума откровен,

в безсънието щом сънуваш,

че пак си млад и настървен...

А като пясък през решето,

виж, Времето ти дава знак,

но чакаш Чудото, което

едва ли ще се случи пак!...

... И всичко, писано в Съдбата,

ще се изпълни щем-не щем:

в изплъзващото ни се Лято

и във Страстта ще се кълнем!...

А в сянката на Храм забравен

дай Шанс последен и на Бог,

че Той по принцип има право

да ти отпусне втори срок!...                            

Разделите ще бъдат тежки,

понеже тя и Любовта

не осъзнава  свойте грешки

в Желанията на Плътта!...

... Едно такова лудо Време

и със жестока Красота:

на Равносметки и Проблеми,

и-и... малко преди Есента!...

22.09.2011.    д-р Коста  Качев