10 jul 2009, 20:17

Лудост 

  Poesía
1647 0 4

Не казвай нищо,
замълчи,
очи широко отвори и наблюдавай таз картина:
в небето бяла балерина,
танцува с вятъра.
Уви!
В очите ти
аз виждам страх,
една сълза

отронва се
и пада.
Край,
всичко свърши.
Не е ли тъжна таз съдба,
родена бе от болка тя,
живя секунда, можe би
и после нейде се стопи.
Къде си ти?
Защо те няма?
Изгубих те във хаоса на този луд живот.
Къде си?
виждаш ли я - бяла балерина,
в очите смърт...

      Tова е лудостта!

© Георги Митренов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??