Лудост

В светли нощи мислите бушуват,
фантазии не дават да заспиш,
в тъмни дни омраза те погубва,
инерция натъртва, че си жив.

Уморено луташ се във крайност,
тъгата със сълзи не утешил,
не нахранил любовта си с крайщник,
бъдещето с минали, горели дни.

Осъден доживотно на безсилие
се блъскаш във бездушните стени.
Крила са счупени, боли те, писваш.
Злорадството се хили отстрани.

... и поредно, модно зрелище
на свят, изродил се от лъжи -
съвест, агонизираща на сметище.
Полудяваш ли? Чуваш да хрипти...