31 ago 2011, 0:16

Лудост 

  Poesía » De amor
734 0 11
Остани до края на света,
и рисувай жадното ми тяло.
От магия огнена в страстта
изгоря луната днес до бяло.
Погледни, звездите са без дъх.
Те не питат с укор за вината.
В тази нощ не търся своя път,
мракът сбрал е в шепи тишината.
Нека духа вятърът познат,
чезнещ сред очите на звездите.
Нощ такава ражда синева,
и с мечтите някъде полита. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??