Не си осъден да ме обичаш,
ти решаваш сам дали да ме прегръщаш.
Не мога да те накарам да ме целуваш,
ако не искаш няма да ме имаш.
Но аз усещам, че в сърцето ти има част за мен,
но аз усещам, че искаш да си всичко за мен.
Лудост е да мисля, че ме обичаш,
лудост е да те искам и да ти се вричам,
лудост е да мисля, че си всичко за мен,
лудост е да си въобразявам, че не мога да живея без теб.
Колко лесно ме забравяш, колко лъжи изричаш
и пак твърдиш, че ме обичаш.
Страхувам се от реалността,
страхувам се да зная, че в теб я няма любовта.
Криеше, че не ме обичаш,
а сега отричаш, че не ме искаш.
След като ме загуби, осъзна,
че не бе грешка, че в мен се влюби.
© Албена Петрова Todos los derechos reservados