3 jun 2015, 23:09

Лудоста ми 

  Poesía
672 0 0
Лудоста ми
вопъл на немия дъжд във нощта
миещ старите прашни павета на града
Скована в болка, мрак и суета
взирайки се във нощта
търся причината за нея - лудостта
нима е така
Е идва деня, с див и порочен аромат
на радост и живот, но, уви, тя пак е там
увита в мъгла
лудостта ми, стара и прашна като света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЯ ЙОРДАНОВА Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??