danda (Даниела)
358 1120
22 jul 2011, 9:08

Лудостта на Купидон 

  Poesía » Otra
1035 0 9

Полудяха пръстите на вятъра среднощен –

ронят звуци алтови на късен саксофон,

до несвяст танцуват румба клони кльощави,

вълнá и бряг целуват се – с протяжен стон.

 

Небето е във тъмносин костюм, с пайети,

луната с тайнствена усмивка пръска матов чар,

дори в очите на тъгата тази нощ е светло –

по хоризонта тича боса, с бяла риза от кенар.

 

Неясни силуети бавно се ухажват в мрака,

перо от гларус закъснял закичи нощния ревер,

луната му намигна леко (тя от залеза го чакаше),

отведе го в постеля от сатен със цвят на траминер.

 

В такава нощ на нежни, сладостни разпятия,

дори самият Купидон от страст би полудял.

Рибар изтегли мрежата си от бездънните обятия,

потънал в самота отпи от бърбъна – от ангелския дял.

 

 

 

© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??