Поетите казват, живеят
без миг да заспят посред нощ,
тогава безнадеждно копнеят
за Онзи, забил в сърцето им нож:

"Тая любов ме разяжда,
тая любов ме топи
и отдавна вече се питам -
защо ТАМ още си ти?

След толкова смут и тревога,
пошлост, подигравки и срам -
защо аз още и още не мога
да те изгоня точно от ТАМ?"

Луди са тия поети!
Луди са, та и още как!
Пишат "любовни куплети"
за някой си, там наранил ги глупак.

И обезсмъртяват го тоя проклетник,
убивал ги не един път,
но душите им продължават да светят,
за да открият на ЛУДОСТ лекът. 

ГЕРГАНА ОСКАР