Стопява се ледът на тъмнината.

В тишината сляпа обезумява светлината…

Денят е безпристрастен в сивотата,

а нощта е озарена с немотата…

Пряма, сурова, идейна -

цяла в очакване като бездна.

Изпаднала в себе си противоречива,

скрита всред сенки мъгливи -

нощ безумна в отчаяние.

Трепет дневен като страдание.

Родена звезда в светлосенки небесни,

избухнала била от щастие…

Преди да умре в сладострастие.

И после Луната прогледна,

счупила обръча слънчев -

тя, венчала се с него, но не намерила

своята друга страна.

Тя искала да бъде вечна,

не видяла звездата и нейните разклонения.

Поела тя била по пътя,

била сама по пътя…

И вървяла Луната, сякаш била принцеса

и срещнала Луната кристален прозорец.

И мълвила му тя песни…

Докато ураган не отнесъл парчетата

и потънала в прах…

Не поела дъх, но жадувала сласт.

Нощ без ден и без приказка.

Луна без принц и без спътници.

Звезда сама сред звездите.

Денят неин - като експлозия,

а нощта - като тунел озарен.

И нямало шум посред песните,

и нямало песни в шума.

Бледи ризници плели невестите

за незнайната своя сестра.