тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
10 jul 2007, 9:31

ЛУНА 

  Poesía
426 0 4
Луна дойде в дома ми, вечер
и всяка нощ наднича вече.
Със поглед нежен, пълнолунен,
реди поеми сладкодумно.

Тази нощ тя не пристигна,
погледнах горе - мрачно, свидно.
Луната свойски с мен тъгува,
на никой друг не се любува.

Дочух как нежно тананика,
със обич стих от мойта книга.
Звезда една ми прати с плам,
да я почакам, весел и засмян.

Луна, приятел нежен и открит,
споделяш страсти тъй красиви!
Свидетел ням си на печал
и за злините колко ти е жал!?

Луна, пълна с блясък прелива,
хора, къщи, природа слива!
Тази нощ дойде и пак наднича,
луната моя и с любов засрича!

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вярно е това за мистиката, но за нас звездоброите е по-разбираемаи по-
    обичана!!!Цветя и рози!!!
  • Любима ми е и на мен Луната! Поздрави за чувствения стих!
  • Миличка ,радвам се на стиховете за луната , защото я обичам много ,тя и при мене наднича , значи и тя обича всички ни!
  • Ех, тази луна...., защо ли толкова често ни вдъхновява!!!
    Невероятна мистика има около нея, може би затова?!?!!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??