1 oct 2014, 10:45

Луна 

  Poesía
386 0 0

Науката често разбива

на сърцата най-чистия чар.

Ето на - луната красива се оказа

прах прастар.

 

Легенди колко създаде,

колко песни тя нашептя и на

колко влюбени млади вдъхновител

таен бе тя.

 

Милиони години тя подгрява

любов и страст.

Сега се оказа пустиня-глухота,

немота и мраз.

 

Това влюбените не тревожи,

те си вярват в онази луна,

дето грей по законите божий

от незнайни до днес времена.

 

Те си вярват в лъжата-луна,

че любов без лъжа не може!

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??