Луната

13 mar 2008, 19:21

Poesía

1424 0 6

Нощ, огряна от звезди, толкова красива!

Виждам нощното небе и изчезват всички страхове!

Но какво ли погледа ми гали?

Луната и нейната изящна красота!

Какво се крие в твоята душа!?

Усещам твоята енергия така,

както космоса се слива с безкрайноста!

Защо, Луна, пораждаш чувства,

на безкрайна самота!

Каква е тази тъга, мрачна и безумна!

Искаш ли топлина от моята душа!

Душата на едно момиче,

което не знае да обича!

Искам от твоята енергия.

Научи ме за обичам!!!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

dangerous_mouse (Ден)

2008-04-20T18:02:42+03:00

лелей...честно да ти кажа това е най-хубавото нещо,което съм чела в този сайт...не знам защо ама адски многоооо ми харесва супеР!
Grassia (Поли )

2008-03-29T19:05:19+02:00

Красиво е наистина...
pokemonka (Покемонка)

2008-03-14T12:41:40+02:00

Лунна тишина и две тела, но защо ли таз тъга!!!
lips_of_angels (Ем)

2008-03-13T23:33:49+02:00

Хареса ми!Много е хубаво!
поздрав и добре дошла!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-03-13T20:20:52+02:00

добре дошла!
много красив стих...прекрасна
и вълшебна е луната...с обич, Мария.
пинда.св (Стоян Владов)

2008-03-13T19:47:15+02:00

Тъжно хубав стих.Хареса ми много.